значка - Народно социално движение (НСД)

СТАРА И МНОГО РЯДКА колекционерска значка на Народното социално движение (НСД).
Размер: 1,5 х 2,5 см
Материал: месинг и емайл
Окачване: на игла
В наличност: НЯМА
–––––––––––––––
КРАТКА ИСТОРИЯ:
Народното социално движение води началото си от крилото на основания след Деветоюнския преврат Демократически сговор, водено от Александър Цанков. Цанков, който оглавява правителството на Сговора от 1923 година, влиза в конфликт с други влиятелни фигури в организацията, като Иван Вълков и Андрей Ляпчев. През 1926 година той е отстранен от премиерския пост и оглавява вътрешната опозиция в партията, но през 1930 година постига компромис с Ляпчев и става министър на просветата. След като Демократическия сговор губи изборите през 1931 година разногласията отново се засилват и през 1932 година Цанков се отделя в самостоятелна партия – Народно социално движение.
През декември 1933 година към Движението се присъединява нова група от Демократическия сговор – Андрей Ляпчев, включваща Славейко Василев, Тодор Кожухаров, Никола Кемилев. В началото на следващата година в организацията се включват още общественици, като звенарят Димо Казасов, земеделците Константин Томов и Христо Манолов, сговористът Христо Статев.
Успехите в общинските избори от март 1934 г. (в които взема 11,5 % от гласовете), го подтикват към непосредствено завземане на политическата власт в страната. За целта по подобие на Бенито Мусолини от края на октомври 1922 г., НСД планира за 21 май 1934 г. „поход към София“, но е изпреварено от звенарите, които предния ден извършват държавен преврат. След последвалата забрана на политическите партии в страната движението продължава да води полулегален живот. Скоро следва и разцепление, като част от неговите ръководни дейци като Христо Калфов, Иван Русев и др. се ориентират към сътрудничество с деветнадесетомайците.
Въпреки че отделни представители на движението участват, макар и временно, в управлението на страната, неговият лидер проф. Александър Цанков е държан настрана от властта поради опасенията на цар Борис III от диктаторските му прийоми и голямата близост с Берлин. НСД заема твърди опозиционни позиции, но постепенно губи влияние и е изместено от по-радикалните националистически организации.
В навечерието на 9 септември 1944 движението се готви за нов държавен преврат в страната, но рязко променената обстановка след обявяването на война от СССР проваля тези му намерения, а водачът му проф. Александър Цанков напуска страната.
След 9 септември 1944 г. заедно с "Бранникъ", „Ратничество за напредък на Българщината“, Съюз на Българските Национални легиони и други националистически организации НСД е забранено, а членовете му са преследвани и репресирани от комунистите. Привърженици на движението формират конспиративни групи против отечественофронтовската власт, но бързо са ликвидирани. Печатни органи на НСД са в-к „Демократически сговор“ (Цанков), в-к „Нова България“ и в-к „Слово“.
Народното социално движение възприема организационната структура и идеи на италианските фашисти, но след идването на Адолф Хитлер на власт в Германия (януари 1933 г.) се преориентира към германския националсоциализъм. Ратува за силна „надпартийна власт“, за решаващата роля на „водача“, за активната намеса на държавата в стопанския и социалния живот, за намаляване ролята на парламента в държавното управление и др.