Шуменската крепост
Магнит от колекция "България".
Шуменската крепост се намира в Шуменското плато, край град Шумен. В района се намира важен кръстопът на маршрути, свързващи дунавския бряг (при Силистра) с Адрианопол и Константинопол, и северното черноморско крайбрежие със западните Български земи.
Мястото е било заселено преди повече от 3000 години — археологически изследвания сочат, че местността е била обитавана още през 12 век пр.н.е. Първите жители тук са траките, вероятно от племето гети. Около 1200 г. пр.н.е. те създават първото поселение, което първоначално не е било укрепено. Така Шуменската крепост се явява връстник на Приамова Троя.
През 15 г. от н.е. римляните завладяват днешните земи на Дунавската равнина и Шуменската крепост става римско владение. Около 250 г. готите разрушават твърдината, но скоро тя е възстановена. След 680-681 г. районът на крепостта влязъл в границите на Първата Българска държава.
Крепостта е играла важна военна роля по времето на Първата Българска държава. В края на XII в., след освободителното въстание на Асеневци, започва периодът на Втората Българска държава, когато Шумен се превръща в един от най-развитите градове в Средновековна България.
Краят на хилядолетната история на крепостта настъпил през 1444 година. По време на последния кръстоносен поход след ожесточена съпротива на османския гарнизон, тя била превзета от войските на крал Владислав III Ягело. Това довело до нейното опожаряване и разрушаване, след което била изоставена завинаги.