Разгадавайки баща си - Вера Мутафчиева

Корица: мека корица
Страници: 160
Формат: 15,5 x 23 см
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
Петър Стоянов Мутафчиев е Български историк византолог и специалист по средновековна история, член на Българската академия на науките (1937), редовен професор в Софийския университет „Свети Климент Охридски“ (1937). Автор е на трудовете „Българи и румънци в историята на дунавските земи“ (1927), „Из нашите старопланински манастири“ (1931), „История на Българския народ“ в два тома (1943), „Книга за Българите“ (1987) и други.
Роден е на 4 юли 1883 в село Боженци, Габровско, в семейството на Стоян Милчев Мутафчиев (Комитата) и Дона Дрянкова. Баща му, Стоян Мутафчиев (1852 – 1925) е хъш и опълченец от III-а Опълченска дружина, ранен в битката при Стара Загора, почетен гражданин на Габрово.
Петър Мутафчиев отбива военната си служба от 1911 до 1913 и участва в Балканската и Междусъюзническата войни. От 1915 до 1918 участва в Първата световна война като запасен офицер, командващ 7-а рота от Четиридесет и първи пехотен полк на Първа пехотна софийска дивизия.
От 1920 до 1922 специализира византийска история и гръцка палеография в Института по византология и новогръцка палеография към Мюнхенския университет при Аугуст Хайзенберг. На 21 май 1923 е избран за редовен доцент при Катедрата по история на Източна Европа и Византия при Историко-филологическия факултет на Софийския университет. От 1923 до 1939 чете курс лекции по история на Сърбия, Румъния и Османската империя до XVI век. От 1924 до 1936 чете лекции по обща култура и социална история и по Българска история във Висшето военно училище.
От 1925 до 1941 е редовен сътрудник на престижното мюнхенско списание „Бизантинише Цайтшрифт“. На 26 декември 1927 е избран за извънреден професор в Софийския университет.
От 1935 до 1943 е главен редактор на списание „Просвета“. През 1936 е избран за декан на Историко-филологическия факултет при Софийския университет. На 11 януари 1937 е избран за редовен професор в университета. През 1938 е избран за секретар на Историко-филологическия клон на БАН. От 1939 до 1943 е титуляр на Катедрата по история на България. Чете курс лекции по средновековна Българска история. На 6 юли 1942 е избран за съпредседател на Комитета за Българо-немско сътрудничество по издаване на османски документи.
На 17 октомври 1942 е избран за почетен член на Добруджанския културен институт.
На 20 март 1943 е избран за почетен доктор на Виенския университет.
ВОЕННИ ОТЛИЧИЯ:
На 25 февруари 1916 г. Петър Мутафчиев е награден с ордена „За храброст“ IV степен и орден „За заслуга“ на военна лента за участието си в Балканската и Междусъюзническата война. На 20 януари 1917 е награден с ордена „За храброст“ IV степен, 1 клас за участието си в Първата световна война, а на 24 април 1918 – с германския „Железен кръст“. На 14 септември 1921 получава ордена „Свети Александър“ с мечове за участието си във втория период на Първата световна война.
На 3 октомври 1934 получава за заслуги офицерския кръст на ордена „Свети Александър“.