Проф. Ал. Станишев и Първан Драганов - снимки

 снимка - 2
Код на продукта: 1161
19,88лв

АЛЕКСАНДЪР СТАНИШЕВ е роден на 27 декември (15 декември стар стил) 1886 г. в Кукуш, Егейска Македония. Родът на Александър Станишев е известен със своята преданост към каузата на българското Възраждане, единият му брат д-р Константин Станишев е председател на Македонския национален комитет, друг негов брат е Милош Станишев - Български офицер.

Средното си образование Александър Станишев завършва в Солунската българска мъжка гимназия през 1904 г. Учи естествена история в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (1904–1905), след което завършва Медицинския факултет в Мюнхен, Германия(1905–1910). Работи като асистент в Университетската хирургическа клиника в Мюнхен и в болници в Лозана, Берн и Линдау (1910–1912). В Балканските и Първата световна война участва като хирург в български военни болници.

След войните Станишев специализира в Хайделберг и Мюнхен (1919–1920) при професорите Зауербрух и Кохер. От 1920 година едоцент в Катедрата по клинична хирургия на Медицинския факултет в Софийския университет, от 1923 е извънреден, а по-късно и редовен професор в същата катедра. Основател е и пръв директор на Хирургическата клиника в София. Декан е на Медицинския факултет на Софийския университет (1930-1931, 1937-1938), а през 1938-1939 - ректор на Софийския университет „Свети Климент Охридски“. По време на този мандат университетът посреща тържествено своята 50-годишнина и приема името на свети Климент Охридски. През 1936-1944 г. проф. Станишев е председател на Българското хирургическо дружество.[2]

Александър Станишев получава редица международни признания. През 1935 година е избран за член, а през 1938 г. — и за подпредседател на Международната хирургическа академия в Женева. От 1939 година е почетен член на Университета в Хамбург, а през следващата година е провъзгласен и за почетен доктор на Берлинския университет.

Политическата дейност на Александър Станишев е свързана с борбата за освобождението на Македония, попаднала под сръбска игръцка власт след 1913 г., както и с идеите му за сближение на България с Германия. Член-учредител е на Македонския научен институт.
Водач е на създадената през 1930 година Национална задруга за политическо възраждане (от септември 1932 година "Национална задруга фашисти - НЗФ").
––––––––––––––––––––––
НАЦИОНАЛНА ЗАДРУГА ФАШИСТИ
Създадена е на 6 октомври 1930 г. като политическо крило на Съюза „Българска родна защита“ и е оглавена от Александър Сталийски. На политическата сцена излиза през февруари 1931 година. През май същата година се появява печатния й орган в. "Възраждане". Под енергичното ръководство на д-р Ал. Сталийски и с финансовата подкрепа на индустриалеца инж. Велизар Пеев, Задругата бързо постига успехи. Тя създава свои поделения с повече от 200 регионални представители,особено активни са русенската, варненската и ломската местни организации. Организацията става партийна и декларира 10 000 членове в 1932 г.
Обявява се срещу политическата и морална поквара, корупцията, користта и деморализацията на нацията от партийните противоборства водещи до упадък целия държавен организъм. Изработва свои програми за различни общински избори. След провала на партията на изборите през юни 1931 г., между нея и Съюза „Българска родна защита“ настъпва разрив.
–––––––––––––––––––––––
От 1 юни 1944 г. до 2 септември 1944 година Станишев е министър на вътрешните работи и народното здраве в правителството на Иван Багрянов. След Деветосептемврийския преврат през 1944 г. е арестуван и осъден от т.нар. Народен съд на смърт, глоба от пет милиона лева и конфискация на имуществото. На 1 февруари 1945 г. е екзекутиран. През 1996 година с Решение №172 на Върховния съд присъдата му е отменена.

_____________________________________________________________

ПЪРВАН ДРАГАНОВ е роден на 4 февруари (23 януари стар стил) 1890 г. в Лом. Завършва Военното училище в София през 1909 г., а след това и военна академия в Германия.

По време на Балканските войни (1912 – 1913) Драганов е командир на батарея в 4-ти артилерийски полк, а през Първата световна война(1915 – 1918) - командир на батарея и отделение в 11-ти артилерийски полк. След края на войната е назначен на служба в Двореца като офицер от свитата на цар Борис III, като от 1920 до 1932 г. е негов флигеладютант. От 1932 до 1934 г. е военен аташе в Берлин. След завръщането си в България за кратко е началник-щаб на Четвърта военноинспекционна област и началник на Учебния отдел в Щаба на войската.

През 1935 г. Драганов се уволнява от армията и за кратко е съветник в българската легация в Париж. След това е пълномощен министър във Виена (1936 – 1938) и Берлин (1938 – 1942). През този период България се присъединява към Тристранния пакт и обявява война на Съединените щати и Великобритания. От 1942 г. до 1 юни 1944 г. Първан Драганов е пълномощен министър в Мадрид, след което е включен в кабинета на Иван Багрянов като министър на външните работи и изповеданията, на който пост остава до 2 септември същата година.

След Деветосептемврийския преврат през 1944 г. е осъден на смърт от Народния съд и е екзекутиран на 1 февруари 1945 г. Присъдата е отменена през 1996 г. с Решение №172 на Върховния съд.