Плакат на Тодор Александров

Плакат на Тодор Александров, водач на Вътрешната македонска революционна организация (ВМРО) Нищо общо с МВРО на Кр. Каракачанов.
Плаката е издаден с благотворителна цел от Комитета "Тодор Александров", с цел събиране на средства за построяване на паметник на великия борец за свободата на поробена Македония.
Плакатите са били издавани под номера. Към днешна дата са запазени незначително количество.
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
МАЛКО ИСТОРИЯ:
В Скопие на 16 годишна възраст се включва във Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО), посветен от директора на училището Христо Матов.
След завършването си Александров е разпределен като учител във Виница, където Александров работи за възстановяване на организацията.
На 27 март 1903 гoдина Тодор Александров е арестуван от турските власти и осъден на 5 години затвор от извънреден съд в Скопие. След 13 месеца през април 1904 година е освободен благодарение на амнистията, издействана от Българското правителство за Българските политически затворници в Македония и Одринско.
През декември 1904 г. след едно сражение на чета на ВМОРО с турските войски в ръцете на властта попада писмо, от което се разбира за неговата революционната дейност. С това приключва легалният период от живота му.
След 1906 година Александров се издига като един от ръководителите на Скопския революционен окръг. По отношение на външните врагове на Българското население в Македония – турските власти и опитите на Сърбия да подготви почвата за завладяване на Македония Тодор Александров е безкомпромисен.
В началото на 1911 година заедно с Христо Чернопеев и Петър Чаулев е избран за член на ЦК на ВМОРО.
По време на войните за национално обединение под негово непосредствено ръководство са организирани и извършени атентатите в Щип (ноември 1911 г.) и Кочани (август 1912 г.), които са един от поводите за избухването на Балканската война през 1912 г.
По време на Балканската война, Тодор Александров е начело на чета №52 на Македоно-одринското опълчение, и с нея навлиза в град Кукуш и го предава на настъпващите Български военни части.
Награден е с орден „За военна заслуга“. С влошаването на отношенията между балканските съюзници и засилването на сръбския и гръцкия терор над Българското население в Македония през 1913 г. заедно със своите съратници Тодор Александров организира изпращането на чети в Македония.
С включването на България в Първата световна война през октомври 1915 година Тодор Александров е мобилизиран и служи в Щаба на Действащата армия. По това време структурите на ВМРО изцяло се вливат в състава на Българската армия. Самият Александров полага немалко усилия за организирането на администрацията в освободените земи.
След края на Първата световна война, през 1919 г. Александров заедно с генерал Александър Протогеров, Петър Чаулев и Коце Ципушев, възстановява ВМРО. В изключително сложната обстановка на вътрешни борби и отчаяние Тодор Александров успява да възстанови структурите на организацията и се издига като неин ръководител с голям авторитет сред бежанците в България и населението във Вардарска Македония.
Тодор Александров е убит на 31 август 1924 година в местността Равна бука, край село Сугарево в Пирин.